Ново стихотворение

Страх ме е да напиша ново стихотворение.
Все едно ще отворя една тайна врата
и там няма да чакат радост и приключения,
а болезнени и забравени от мен самата неща.

Страх ме е, че нямам достъп до собствената си стая,
до собствените си мисли и до моя собствен живот.
И се срамувам, че не зная дали искам да зная;
и ми е гузно, а даже не подозирам защо.

Като сън, като нещо току-що изтървано,
като катастрофа, която не може да се върне назад,
като нещо прекрасно, което няма да стане,
като копнеж, като остро желание, като глад.