Човекът гнида - пролог
Пролог
Помещението беше безупречно бяло; затворниците заддебелите стъкла също облечени в бяло, макар и поовехтяло, макар и изглеждащонечисто. Бебешко сини маски покриваха долната част от лицето им и само очите имтъмнееха като рани.
Тъмнееха и четирите фигури от другата страна настъклената барикада.
Гнидата беше облечен в нацистка куртка, вероятнооригинална; от времето на Третия райх; не беше закопчана, а небрежноразгърдена, за да се открива розовата риза, с дантелите. Стоеше на червенисандали с високи токчета, които с вида си подсказваха, че скърцат под тежесттаму. Вързани бяха с каиши стигащи до отеклите му колене, нагоре носеше черенклин, но изрязан така, че задника му да е отвън и да се вижда част от косматитему тестикули.
Дебел слой пудра покриваше лицето му. С червиловърху устните му беше изрисувана кукленска усмивка; гримираните му очи хвърляханасмешливи пламъчета. В дясната си ръка държеше неизменното жило и от време навреме жужеше и плющеше с него по пода и по гърба на осакатения човек, намиращсе на инвалидната количка, която Гнидата и асистентите му бутаха.
-Гаден съм, нъл тъй! Нъ пърцал шъ мъ напраите,пуснът ли ви...Но защо ли се правя! Вярвайте ми, по-образован съм, по-правилноговорящ и най-важно: по-нормален от вас. Повярвайте ми! Всички ще излезете отстъкленицата. Всички до един, но...част по част. Ще умрете, за да живеете. Зада водите по-достойни животи, защото сега сте негодници, защото сте утописти.Да, децата ви ме гледат. Извратено ли е? Така ви се струва. Ще мине малко времеи всичко това ще ви се струва нормално. Защото няма да има друго. Защото аз съмединствената истина. Такава, каквато я виждате. И няма да видите друга. Няма давидите залез, ни изгрев...защото не го заслужавате. Защото заради вас умиратхора. Защото заради вас тиранина гази чужди земи. Защото умират деца зарадибезчестието ви, жалки страхливци, негодници, но...Вече изкупвате вината си.Няма да видите нормално облечена жена, ни пък...нормално съблечена. Няма давидите нормално облечен мъж. То мъже вече няма. Тук мъжеството е анахронизъм.Няма да видите торта или даже кремвирш. Само мен, мен, мен...и асистентите ми,по-скоро асисините ха-ха-ха-ха, но не се безпокойте, не. По-точно не сиподавайте на надежди. Тези двама негодници, които са ми верни до смърт, никогоот вас, няма да убият...Вашият живот и вашата смърт са ценни за нас...Имахтелошия късмет да сте в идеално здраве. Няма да умрете в мините или на бойнотополе, а ще живеете тук. Не особено продължително, но ще ви се стори много,много дълго.
Изсмя се. Плесна силно по рамото нещастника винвалидната количка с длан и изплющя встрани с камшика.
-Противен съм ви, защото в мен виждате себе си.Вие сте въшки! Паразити. Един не искал да воюва и да убива утописти. Друг се опиталда се самонарани. Друг...бил е издаден сигнал за тревога, а той не се ескрил...Защо! Защото е негодник и утопист! Храбрите ни войници умират, защотоса простреляни в бъбрек или осколки са пронизали сърцето му, белия дроб,черния. Умират в битката с утопистите, за нас умират, а такива като вас саготови да унищожат ценен ресурс. Не, драги, вие не живеете за себе си, никой неживее за себе си, време е да пренесете своята полза на човечеството. Какво сипомислихте, а? Че това е лудница. Е, нещо подобно е, но не съвсем. Какво сипомислихте: че това е зоопарк! Ми заслужавате и това, защото водихте дечицатаси за да се радват на страданията на невинни животинки. Ще имате възможност…повечетоот вас ще имат…да видите с очите си изражението на човек, който се забавлява свашите страдания. Но това не е и зоопарк. Лагер на смъртта е и е нормално в една воюващадържава. Естествено, официално – подобно място не съществува, а щом официалноне съществува, значи наистина НЕ СЪЩЕСТВУВА. Вие не съществувате, това, коетовиждате сега никога не е било, няма и да бъде. Ако някой си мисли, че вижданаистина това, което вижда; ако някой си мисли, че чува това, което чува, тойпросто е глупав и вярва в пропагандата на утопистите. Няма ме! Всъщност – има ме,но не и тук. Вас ви няма, но въпреки, че ви няма – ще страдате. Ще бъдетедонори на органи! Ще мрете, за да живеете. Та, това тук е не просто лагер насмъртта, но и лагер на живота. На по-достойния живот. И преди да го наченете,вероятно ще сте поумнели достатъчно. Защото ще смачкам жалките ви съзнания.
Изсмя се цинично.
-И както казах: преди да угаснете, ще ме приемате занещо нормално. Ако се бяхте научили така да гледате живота, сега нямаше да стетук. Нямаше да са тук и децата на някои от вас и да гледат голия ми задник.
Отново шляпна човека на инвалидната количка, хвана гоза брадата и обърна главата му така към стъклото, че пленниците да виждатшевовете.
-Малка операция, елементарна, почти амбулаторна и от товабило някога човешко същество остана само растение. То не може да се храни самои ако не го хранете ще умре от глад, а това много ще ме разсърди, защото то всеоще има органи за използване, т.е. ще унищожите държавна собственост във военновременен режим, а това се наказва…То ще се изхожда в гащите си и ако не гисменяте и не го подмивате ще се зачерви, разрани, възможно е и да се инфектира,а както казах – това е държавна собственост. Много, много ще се разсърдя. Аконякой увреди това същество или себе си: електрошок. Втори. Трети…Петдесети…Бързоне ми омръзва, а ако ми омръзне – такива шевове ще има и по вашите глави и щебъдете точно като тези остатъци от доскорошен нещастник.
Изплющя с камшика-жило по стъклото.
-Всяка година един на стотина попада в неговотоположение. Жребий определя кой от вас ще бъде. Шансът ви е едно на сто, но ако…сиго търсите: тогава сте си виновни сами. Жребий не ви трябва, не ви трябва имозък, който и без друго не използвате. Казах, а сега…Оставям ви сами с новиятчовек-растение и с водещата на единствения разрешен канал: Жената Ангел.
Не знам знаеха ли, но операцията не увреждаше разума.
Човекът в количката възприемаше всичко. Можеше дамисли, да осъзнава положението си не по-зле от всеки друг, но нямаше никакваволя над тялото си.
Този човек бях аз.
