Те си пасват

Те си пасват прекрасно -

две черупки от мида.

Между тях – любовта. Но

любовта си отиде.

И във шепите празни

тишината убива.

Нежността вече дразни,

прекомерно учтива.

И кънти безполезно

всяко нежно шептене.

Любовта им изчезна,

затова е студено.

Те замръзват допрени

в тишина като в дреха.

Те не искат промени.

Те си търсят утеха.

Как светът продължава,

любовта щом приключи?

Те не го заслужават.

Как можа да се случи?