С цветя на море

Малко е самотно и малко тъжно да пътуваш сам, но на мен ми харесва.

Освен това пролетта прави всичко поносимо и хубаво, и още по-хубаво даже.

Срещнах чудни хора – чешити, приятели и непознати. Видях морето даже два пъти, за цял час преди да се кача на влака към къщи. Сигурно съм била най-нелепата картинка, с яке, закопчано до врата, крачоли, навити до коленете, нагазила във водичката, с раница и сандали в едната ръка и саксия в другата, как пртискам телефона с рамото си към ухото, за да чуе Иво вълните… Моренце…

Обаче Бургас ми е по-мил на сърцето от Варна. Сигурно защото във Варна нямам ятаци.

И не си купих едно много хубаво червено герданче и сега ми е малко мъчно.

А в Добрич… Прекрасен град. Вълшебен и голям през пролетта. Не можах да видя малката лама в зоопарка, защото не стигнах до там. Всички бяха много топли и добри с мен. Запознах се със Стефка и Мария, които работят в баничарница, едната работи, другата й чете на глас; после се сменят. Стефка има дарба да намира четирилистни детелини. Сашо Серафимов и Сашо Белчев бяха там, и Генка Петрова, и Деян Димитров, няма да изброявам, спирам…

Беше хубаво.

Благодаря.