Тя показва езика си ален,
и върви в калта, без да се цапа.
Тя е толкова мека и галена,
че усещам замайване в лапите.
Тя е пух. Топла, лека и бяла.
Тя заспива, където си иска.
Бих я скрил под езика си цялата,
стига да ме допусне по-близко.
Тя е зла, но така ми харесва.
Ех, да имаше как да се случи -
тази котешка дива принцеса
да ме вземе за собствено куче.
После нека съм срам за породата.
Който иска, от яд да беснее.
Много здраве от мен на природата -
тя е котка, но аз искам нея.
Published on May 02, 2012 12:20