Копнеж за ученическо творчество: отличия

Приятели (:

Вчера, в последния ден от седмия Фестивал на българското образование, се събрахме да наградим отличените автори в Копнежа за ученическо творчество. Ето как:

звукозапис от награждаването
поглед от SciFi.bg (иде! скоро!)

И ето кого:

Отличия от електронно списания SciFi.bg

Павел Миланов – за „Детето на Дявола“
Мария Лазарова – за „Кафе“
Евгения Василева – за Narratio de Imbre Obscuraque

Отличия от клуб „Светлини сред сенките“

Християн Трифонов – за „Главобърканици“
Йорданка Делева – за „Мартенско вълшебство“
Виктория Николова – за „Левски“

Отличия от клуб „6+“ към НСОУ „София“

Християн Трифонов – за „Главобърканици“
Йорданка Делева – за „Мартенско вълшебство“
Георги Стоянов – за „Психологически фотографии“
Християн Марков – за „Истинска приказка за доброто“

Отличия от фондация „Човешката библиотека“

Лилия Георгиева – за „(Представи си момиче)“
Милена Милтенова – за „Разни умозрения“
Мира Владимирова – за „Надеждата в отражението“
Румен Скрински – за „Портрети BG“
Мая Стойчева – за „Идея, родена под звездите“ и „Трудна сватба“
Синем Смаилова – за „Изгубеният талант“
Мария Попова – за „Парите“
Сюзън Гератлиева – за „Светулка“
Алис Сандалова – за „Една вълшебна, зимна, звездна нощ“
Мария Белчева – за „Да бъде светлина“
Михаела Белчева – за „Идея, родена под звездите“
Соня Маринова – за „Въпрос“
Габриела Влахова – за „Гърненце с мерудийка“
Християн Трифонов – за „Главобърканици“, „Историята на едно дърво“, „Магията на любовта“ и „Възкресение“
Наталия Таскова – за „Спомен“
Цветина Пенева – за „Другата ми сестра“
Йорданка Делева – за „Мартенско вълшебство“
Мария Иванова – за „Подводният град Атлантида“
Георги Стоянов – за „Психологически фотографии“
Моника Ангелова – за „Чудесата в нашия живот“
Радостина Диловска – за „Русалките умират на разсъмване“
Любимка Георгиева – за „Доброто добро ражда“
Гала Пенкова – за „Правете изкуство, не конфликти“
Ивайла Петрова – за „Пролет в гората“
Габриела Симеонова – за „(Деца, родители, лудории)“
Ирена Димова – за „(Претопявам се в сол)“
Марина Ерева – за „Видение“
Преслава Македонска – за „Казах ли ти…?“
Виктория Идакиева – за „Моят свят“
Мария Величкова – за „Нашият блок, нашата сцена“
Димитър Михов – за „Тихо е“
Цветомира Николаева – за „(Аз не съм незабележим човек)“
Димо Желязков – за „Сърцето, Любовта и Душата“ и „Животът“
Томислав Господинов – за „Моят силен старт за България започва с…“
Мария Лазарова – за „Кафе“
Петя Петрова – за „Любовта в моя живот“ и „Ако животът е непрекъснат спектакъл, а ние – участниците в него, то кой е зрителят?“
Борислава Христова – за „Свободни ли сме днес?“
Яница Кочева – за „Сън ли е било“
Деница Дачева – за „Селско сърце“
Мартин Иванов – за „Гангстерска сутрин“
Димитър Гълъбинов – за „Българин да се наричам…“
Християн Марков – за „Истинска приказка за доброто“, „Война на световете“ и „Сложно нещо е любовта“
Митко Сираков – за „Изворът на моята душа“
Елица Илиева – за „Сбогом, тяло“
Георги Ставрев – за „Искам да съм здрав, защото…“
Виктория Николова – за „В една вълшебна звездна нощ…“
Биляна Йорданова – за „Карай бавно – спаси живот“
Раян Иванов – за „Необичайни сезони“ и „Обратният свят“

Отличията са изброени в реда, в който получихме текстовете. Копнежът не състезава авторите едни с други (за това си има конкурси ) – той отличава всички, чието вълнение и старание са ни впечатлили.

Лека-полека ще публикуваме тук ония отличени текстове, които авторите пожелаха да споделят и с вас.

Благодарим на всички участници за усмивките, писъмцата (особено за милите ) и за ударната доза вдъхновение, че следващата вълна идва. Хайде пак!

Благодарим и на съмишлениците ни от „Професионален форум за образованието“, които за четвърта година ни сътворяват възможност да участваме в образованието: свързващо, равностойно, градящо умения… образование, каквото си мечтаем ние.

А аз благодаря лично на Или, Лъч, Еви и Наско, които подготвяха, пренасяха, пазителстваха и ми припомняха, че ЧоБи значи „заедно“.

Накрая, за десерт… ще пуснем духа от кутийката.

Приказката разказва, че някога странстваща задруга от народа на Чобитите попаднала на тайнствени свитъци с древна мъдрост. Уви, вековете не били пожалили пергамента – половината от записаното било изличено, недостъпно за смъртни очи. Поумувала задругата, поусмихнала се задружно, пък занесла половинчатите свитъци на Събора на омъдряването, където се сбирало голямо и мало (особено мало) от близо и от далеч. И им предложили, на сбраното голямо и мало (особено мало), да довършат древната мъдрост, като черпят без страх и свян от своята си.

И ето какво произтекло…

Разказва приказката, че задругата Чобити още умуват и се усмихват. Особено се усмихват…

Снимки: Евгения Василева, Илка Чечова