Тишинка

Главата ми кипи от думи,

които спешно търсят мисъл.

В главата ми е много шумно

от всичко, още ненаписано.

Поезията има корени

и тайни сокове я хранят.

Не става просто със говорене

да кротнеш думите събрани.

Като деца във междучасие

те викат, карат се и тичат.

Поезията е съгласие

на думите да се обичат.

Сплотени, хубави, избистрени,

взаимно да се опознаят.

Да не приличат на измислени.

Сами да си измислят края.

Успокоени и изказани,

по своя път да си заминат,

и тишинка да ми попазят -

от себе си да си почина.