„Възлюбените“ и „Смокинята“

Миналата седмица ми беше много тежка, по разни причини, които не ми се коментират, но за награда, утеха и разкош завърши добре. С неголям ремонт, който чувствително подобри ежедневието ми в моята стая – ще мога да работя на по-широко и сто на сто няма да ме боли толкова гърбът, защото ще мога да чета и да пиша, седнала удобно (и ще гледам птиченцата почти от упор). Подготвяме се за концерта в петък, което в моя случай означава да слушам музиката на репетиции (което всъщност си е концерт лично за мен) и да избирам стихотворения, а това е повод да си припомня най-любими автори. А в петък и в неделя, както обикновено, излязоха тези две статии за книги, които препоръчвам:

Много ми харесва „Възлюбените“ на Боян Йорданов. Смях се и се страхувах, и се вълнувах във всяка минута, докато я четях. Необикновен език, чудни герои.
Статията е тук:

Eдин български супергерой от 18 век, далеч от патриотичния кич

Другата книга е словенска – „Смокинята“, Горан Войнович.
Миналия месец излезе нов тираж и по този повод я прочетох, бях я пропуснала в началото. В нея родовата история показва през живота на едно семейство как политиката влияе на съдбата на всеки; когато държавата се разпада, никой не може да остане незасегнат. Не че не сме го преживели, но е написано толкова талантливо, че гледаш измислени образи, а виждаш свои тъги, въпроси и любови. Точна затова четем. Чудесно оформление от Живко Петров!

Статията е тук:
„Смокинята“ свидетелства за разпада на бивша Югославия