Must be signed in and friends with that member to view that page.
Трупане на вещи ли е събирането на книги?
Книгите са единствените вещи с душа. Нередно, даже грях, ми се струва да ги наричаме неодушевени предмети.
1. Книгите са лек.
Всеки том разказва неповторима история и лекува някоя от многобройните ни тривиални или неназовими травми. Неслучайно съществува библиотерапията. И неслучайно има аптеки, които предлагат книги, а не лекарства. Всички сме чували репликите „Книгата ме откри в точния момент“ и „Отвори на произволна страница и прочети първото, което се изпречи пред очите ти“. Уповаваме се на книгите, когато сме безсилни да открием отговорите на въпросите, които ни тревожат, в себе си и около себе си.
2. Книгите са антидот.
Насим Никълъс Талеб говори за силата на непрочетените книги (нарича ги антибиблиотека) да ни накарат да осъзнаем колко е нищожно собственото ни знание. Като пример дава внушителната лична библиотека на Умберто Еко с над 30 хиляди тома. Разбира се, че ерудитът Еко не е прочел всичките си книги и напълно е съзнавал невъзможността да го направи в рамките на човешки живот със средна продължителност. Важно за него е било желанието да се самоусъвършенства и наличието на антибиблиотеката му като антидот срещу илюзията за знание.
3. Книгите са приятели.
В най-самотните си дни четем. Книгите не са забавление за шумни компании. Литературните четения, премиерите на книги, срещите на литературни клубове и всякакви други форми на споделяне на удоволствието от четенето са следствие от дългите часове, прекарани насаме с книгите. За разлика от временното отвличане на вниманието, което ни предлага медийният шум (бръмченето на радиото или телевизора във фонов режим или безцелното скролване през фийда в социалните мрежи), книгите ни разбират. Рано или късно откриваме вълненията си в някоя от тях. И осъзнаваме, че не сме сами.
Когато отново се върнете вкъщи с книги и някой ви отправи укорителен поглед, спомнете си, че книгите не са вещи, а средство за оцеляване – лек за житейските травми, антидот срещу илюзиите и приятел. И не се чувствайте виновни, че се нуждаете от тях. Много сме.
1. Книгите са лек.
Всеки том разказва неповторима история и лекува някоя от многобройните ни тривиални или неназовими травми. Неслучайно съществува библиотерапията. И неслучайно има аптеки, които предлагат книги, а не лекарства. Всички сме чували репликите „Книгата ме откри в точния момент“ и „Отвори на произволна страница и прочети първото, което се изпречи пред очите ти“. Уповаваме се на книгите, когато сме безсилни да открием отговорите на въпросите, които ни тревожат, в себе си и около себе си.
2. Книгите са антидот.
Насим Никълъс Талеб говори за силата на непрочетените книги (нарича ги антибиблиотека) да ни накарат да осъзнаем колко е нищожно собственото ни знание. Като пример дава внушителната лична библиотека на Умберто Еко с над 30 хиляди тома. Разбира се, че ерудитът Еко не е прочел всичките си книги и напълно е съзнавал невъзможността да го направи в рамките на човешки живот със средна продължителност. Важно за него е било желанието да се самоусъвършенства и наличието на антибиблиотеката му като антидот срещу илюзията за знание.
3. Книгите са приятели.
В най-самотните си дни четем. Книгите не са забавление за шумни компании. Литературните четения, премиерите на книги, срещите на литературни клубове и всякакви други форми на споделяне на удоволствието от четенето са следствие от дългите часове, прекарани насаме с книгите. За разлика от временното отвличане на вниманието, което ни предлага медийният шум (бръмченето на радиото или телевизора във фонов режим или безцелното скролване през фийда в социалните мрежи), книгите ни разбират. Рано или късно откриваме вълненията си в някоя от тях. И осъзнаваме, че не сме сами.
Когато отново се върнете вкъщи с книги и някой ви отправи укорителен поглед, спомнете си, че книгите не са вещи, а средство за оцеляване – лек за житейските травми, антидот срещу илюзиите и приятел. И не се чувствайте виновни, че се нуждаете от тях. Много сме.
No comments have been added yet.
