Най-чистата форма на щедрост
„Вниманието е най-рядката и най-чистата форма на щедрост.“ – Симон Вейл
Обвинявали ли са те, че си търсиш внимание? Всъщност, няма нищо срамно в това. Странно е, че когато излезеш от утробата на майка си, всички с нетърпение чакат да ревнеш с пълно гърло, за да заявиш съществуването си, а после се опитват да те научат да бъдеш тих, непретенциозен и незабележим. Всички инциденти, в които си бил потърпевшата страна, са се случили, защото някой не е отбелязал присъствието ти или не е проявил нужните грижи и внимание към теб. Най-ужасните и най-прекрасните неща, които някога ще направиш, ще имат за цел да те направят видим. И това е така, защото сред основните човешки нужди се нареждат необходимостта да бъдеш забелязан и чут. Евентуално, разбран и обичан. Валидирането на съществуването ти се случва чрез полученото внимание. Жив ли си, ако никой не е разбрал?
Вниманието си остава единствената мярка за важност. Разбира се, не говоря за обществен статус, а за начините да бъдеш откроен като специален в живота на определен човек или група от хора. Мислех си тези дни по въпроса как грандиозните изненади и скъпите подаръци могат да бъдат крайно неудовлетворителни. Събитието в твоя чест не струва, ако гостите говорят помежду си, а ти си оставен сам някъде в ъгъла. И луксозният подарък няма никаква стойност, ако не е избран според интересите и нуждите ти. От друга страна, нещо дребно, което си споменал в небрежен разговор, може да ти донесе неподправена радост. Не заради практическата стойност, а заради факта, че си бил слушан и чут. Щедрост е да те поздравят с любима песен, да ти припомнят обичан цитат, да те заведат на желано място, да ти кажат, че мислите ти имат значение и да получиш най-обикновен тефтер, в който да ги записваш. Проява на съобразителност и добро възпитание е да бъдеш третиран според пола си, възрастта си, националността и образованието си. Не е проява на внимание обаче.
Забелязват ли те? А ти слушаш ли и виждаш ли хората около себе си? Ако разговаряхме лице в лице, вече щях да знам отговорите.
Обвинявали ли са те, че си търсиш внимание? Всъщност, няма нищо срамно в това. Странно е, че когато излезеш от утробата на майка си, всички с нетърпение чакат да ревнеш с пълно гърло, за да заявиш съществуването си, а после се опитват да те научат да бъдеш тих, непретенциозен и незабележим. Всички инциденти, в които си бил потърпевшата страна, са се случили, защото някой не е отбелязал присъствието ти или не е проявил нужните грижи и внимание към теб. Най-ужасните и най-прекрасните неща, които някога ще направиш, ще имат за цел да те направят видим. И това е така, защото сред основните човешки нужди се нареждат необходимостта да бъдеш забелязан и чут. Евентуално, разбран и обичан. Валидирането на съществуването ти се случва чрез полученото внимание. Жив ли си, ако никой не е разбрал?
Вниманието си остава единствената мярка за важност. Разбира се, не говоря за обществен статус, а за начините да бъдеш откроен като специален в живота на определен човек или група от хора. Мислех си тези дни по въпроса как грандиозните изненади и скъпите подаръци могат да бъдат крайно неудовлетворителни. Събитието в твоя чест не струва, ако гостите говорят помежду си, а ти си оставен сам някъде в ъгъла. И луксозният подарък няма никаква стойност, ако не е избран според интересите и нуждите ти. От друга страна, нещо дребно, което си споменал в небрежен разговор, може да ти донесе неподправена радост. Не заради практическата стойност, а заради факта, че си бил слушан и чут. Щедрост е да те поздравят с любима песен, да ти припомнят обичан цитат, да те заведат на желано място, да ти кажат, че мислите ти имат значение и да получиш най-обикновен тефтер, в който да ги записваш. Проява на съобразителност и добро възпитание е да бъдеш третиран според пола си, възрастта си, националността и образованието си. Не е проява на внимание обаче.
Забелязват ли те? А ти слушаш ли и виждаш ли хората около себе си? Ако разговаряхме лице в лице, вече щях да знам отговорите.
No comments have been added yet.
