Снизходително, към себе си.

Пролетта е свършен факт,

свежа и възможна.

Не е лошо. Ала пак

нещо мен ме гложди.

Топло е. Но не съвсем.

Тежко ми е с яке.

Що ти трябва бе, серсем,

нещо все да чакаш?!

Пролет? Пролет! Е, дойде.

Скоро ще е лято.

Есента ще наведе

клони към земята.

Всичко е наред. А ти

по часовник тичаш.

Той, светът, си се върти.

Ти какво обичаш?

Давай! Давай! От копнеж

похабяваш дните.

С лято и да преядеш,

лятото отлита.

Глупавичка мила, знам –

ти очакваш всичко.

Вече стигна чак до там –

пишеш си самичка.

И самичка си четеш,

думите си галиш.

Времена, любов, дете,

изгрев, ден и залез.