Machines Like Me

Machines Like Me by Ian McEwan

My rating: 2 of 5 stars


Тук не му се е получило. Освен с гениалното непреводимо като игра на думи заглавие, което е и най-доброто в цялата книга.

Идеята може би е изглеждала добра в началото. Да се съгради една алтернативна история на достиженията на човешкия (и в частност - британския) разум през XX век, ако светила като Алън Тюринг не са били доведени до преждевременна смърт заради по-късно осъдени в реалната (и в частност - британската) история на духа предразсъдъци. И да се експериментира литературно с любовен триъгълник, включващ робот, който не е възпитан по законите на Азимов, а се опитва да се учи от хората. И то - от тези, сред които е попадал случайно като луксозен, но все пак - достъпен, консуматорски продукт. Но се затруднява да ги разбере, както и те самите - себе си. Като с течение на действието споделя (авторът, а не роботът) свои мисли за етичните предизвикателства пред изкуствения интелект и свои прогнози за преодоляването им или евентуалния провал. И за поетични жанрове, за които имаме основания да мислим, че ще му дадат най-голям простор за творческа изява (жокер: японски, немногосрични). ​

Това, което е постигнал обаче, е да профанизира компютърните науки и приноса точно на Тюринг, към когото романът е ужким е израз на закъсняла почит. Нито един от ъглите на триъгълника не успява да заслужи някаква особена симпатия, а участието на поддържащите персонажи - не случило на родители дете, осъден насилник и карикатурен тъст интелектуалец - е хаотично, както са хаотични късите сюжетни линии, в които играят. Отделно заиграването с терзанията на ляво-либералната английска интелигенция през 1970-те и 1980-те и вариациите с политически деяния и съдби на герои от тогавашните новини, ми се струва, че силно ограничават читателската таргет група. Наистина ли се очаква да помним Тони Бен и Жорж Марше и какво точно им или не им се е случило в Брайтън за сметка на кого?



View all my reviews