Бавен ден

Леден ден, а слънцето не спира

да блести, и бавно наедрява.

Който е навън, да се прибира.

Аз съм удома, и тук оставам.

На дивана слънцето ми сочи

мястото за мен и още някой.

Портокал, голям и много сочен.

Книгата разтворена ме чака.

Бавен ден. Смълчана, кротка къща,

тиха като мисъл спотаена.

Място за покой и за прегръщане.

Топло сред голямото студено.

Но храната сготвена изстива.

Сам-сами играчките издишат.

Притъмнява в къщата сънлива,

чиста, подредена, и излишна.