Следите от чезнещия смисъл

Рецензията е публикувана във в. „Култура", бр. 42, в колонката „Думи срещу думи".

Дадзай Осаму. „Провалът на човека и други произведения". Превод от японски Агора София (колектив). ИК „Алтера", 2011.

В България не излизат всеки ден преводни заглавия от японски, но при все това като че ли има някакъв малък култ към японската литература на ХХ век: естетите и меланхолиците харесват Рюноске Акутагава, Джуничиро Танидзаки, Кавабата Ясунари, Кобо Абе… Дадзай Осаму също е издаван на български, но за последен път – през 1991. „Провалът на човека и други произведения" е неочаквано издание не само поради тази дълга пауза, но и със своя замисъл – дело на колектив от преводачи, наречен „Агора София", включващ осем японисти, които са превели общо десет произведения: краткия роман „Провалът на човека" и още девет творби, някои от които могат да се определят повече като разкази, други – повече като новели, а трети – по-скоро като мемоарна проза.

Самият Дадзай Осаму (1909-1948) е един от най-популярните японски писатели в родината си и „Провалът на човека" (преведен от Дарин Тенев) има съществен принос за тази популярност. Този силно автобиографичен роман проследява разпада на един млад човек през 1930-те в Япония, разкрачена между желанието да черпи от европейската култура и начин на живот и все по-категорично налагащия се милитаристичен шовинизъм. Подобно на своя автор, протагонистът-разказвач има силна самоубийствена наклонност, но дори в нейното преследване се проваля, както във всичко останало. (Дадзай Осаму след няколко опита за единично или двойно самоубийство в крайна сметка успява). Героят е надарен с немалко дарби, но никоя от тях не успява да вземе на сериозно, в никоя не открива смисъл. Дефектите са колкото в самия него, толкова и във външния свят, в обществото, което бързо се прехласва по него и автоматично го насочва по най-лесната писта: тази на „палячовщината". Повествованието, издържано в прям, суров и съзнателно непоетичен стил, достига до имплицитния читател постфактум, защото е представено под формата на три тетрадки, открити с известно закъснение, в момент, в който за техния автор и герой не се знае дори жив ли е, или не. Той отдавна е престанал да живее, записките му могат да бъдат само глас от пустошта.

„Провалът на човека" стои твърдо в традицията на модерната японска литература, но може да бъде поставен и в по-общия контекст на модернизма. Няма да сме далеч от истината, ако го наречем „декадентски роман" – и заради общата атмосфера на покруса, безсмислие и отчаяние, и заради сюжета, разигран около едно мрачно и бързо съсипващо бохемство. Темата за болестта също го вписва в търсенията на европейския модернизъм и нерядко подсеща за някои страни от творчеството на Томас Ман. Но тя има също така и своето автобиографично основание в живота на Дадзай Осаму.

Сред другите произведения, включени в сборника, особено силно впечатление прави разказът „Тан-та-тан" (преведен от Мила Манева). Това кратко произведение също се съсредоточава върху темата за чезнещия смисъл на битието, както в индивидуален, така и в обществен план, доколкото резонира с потреса от катастрофата на Втората световна война. Заглавието насочва към натрапчивия звук от удари с чук, които рязко насичат търсената от главния герой нормалност и го запращат обратно в безсмислието, от което опитва да се изскубне. Чукът се превръща в символ на пълзящия и всепроникващ абсурд – и с това разказът на Дадзай Осаму, писан през 1947, отеква в контекста на набиращия скорост по същото време екзистенциализъм.

В съставителството на Дарин Тенев и Комада Сатоши личи амбицията да се представят различни страни от творчеството на японския писател, като в същото време е търсено и общото между тях. Получил се е органичен сборник, в който отделните текстове влизат в разговор помежду си, изграждат едно цяло и предизвикват плътно, гъсто четене. Като добавим и грабващото оформление (дело на Капка Кънева) тази книга навярно ще изкуши далеч не само традиционните ценители на японската литература.