Момиченца и симулация

Тия дни из интернет пространството се завъртя една стара – от 2004 – статия на Александър Кьосев, озаглавена "Момиченца". Не схванах повода за това изненадващо припомняне, но, след като препрочетох статията, си дадох сметка, че тя наистина би могла да бъде написана и сега, просто защото никой от посочените в нея проблеми не е намерил някакво решение. Новото завъртане на статията подсказва и друго нещо – колко ни е къса паметта и колко лесно заглъхват критичните гласове след всяко поредно завъртане – но това е отделен въпрос.

Сред новите реакции на старата статия има една доста интересна публикация на блога на Светла Енчева. Препоръчвам да бъдат прочетени както статията на Кьосев, така и добавката на Енчева; но, с две думи, Кьосев насочва вниманието към структурната некомпетентност, отглеждана в българската журналистика, а Енчева посочва като съществена причина за проблема занемареното образование и безотговорността на преподавателите.

За мен е несъмнено, че и двамата са прави. Да, факт е, че човек вече спонтанно се впечатлява, щом попадне на журналист, който има някаква смътна представа от темата, по която работи. Факт е също, че "момиченцата" – и "момченцата" – са продукт на девалвирала образователна система: казано простичко, те не се интересуват от образованието (по Кьосев) но пък и образованието не се интересува от тях (по Енчева). Знаем си го: иска се изключителен талант и инат, за да не добуташ до диплома, след като веднъж си записал някакво "вишо".

Да не се фиксираме само върху журналистиката. Феноменът на "момиченцата" е повсеместен в повечето сфери, които не са свързани с пряка размяна на услуга срещу пари. Структурната некомпетентност е факт със сходни последствия например в държавната администрация, в книгоиздаването и преводите, а, много ясно, и в образованието. Във всички тези сфери – наред с някои съвестни професионалисти – изобилства от случайни хора с високо самомнение и ниски способности. "Случайни" е фигура на речта, защото те не са там случайно. Напротив, те са определящият фон, на който професионализмът е изключение. Затова говорим за структурна некомпетентност.

Няма как да бъде иначе при пазар на труда, който сполучливо съчетава най-порочните традиции на социализма с най-малоумните ламтежи на капитализма. Такъв пазар на труда не се интересува особено от компетентност или оригиналност, а вместо това култивира посредственост. Определящи са ниското заплащане, конформизмът и лесното възпроизводство. Просто защото този пазар на труда обслужва преди всичко симулативни дейности. Ако едно телевизионно предаване се прави с едничката цел да привлича реклама; ако една книга се издава с едничката цел да вземе субсидия; ако една магистратура се разкрива с едничката цел да се запишат студенти – то говорим за симулации. Симулираш, че създаваш някакъв продукт, а в ред случаи и симулираш, че го продаваш на клиенти, които симулират, че го купуват. Тъй като в тази верижна симулация качеството на продукта е без съществено значение, то гледаш да не си създаваш излишни затруднения, караш по допирателната и поддържаш структурна некомпетентност.

Тук е коренът на феномена "момиченца". Не някакви лоши хора са се наговорили да поощряват некадърността; не тълпи от безотговорни преподаватели са превзели образованието. Просто симулативният характер на продукта не изисква нещо повече от симулативен труд, а симулативният труд не изисква нещо повече от симулативно образование. Абе, така е по-лесно!

На този фон професионализмът се превръща в екзотика и следва да бъде уважаван там, където се проявява… Но дали голото уважение ще го спаси от пълно изчезване?