ако

Тези възрастни хора

се държат за ръка

и е мило и странно,

че ги виждам така -

тя с домашно елече

посред градската жега,

той – прилично облечен,

тя – опряна на него.

Той – почти беззащитен

с тези ключици тънки.

Тя за всичко го пита.

Тя го води навънка.

И несигурна, мека

се огъва земята.

Те напредват полека.

Те си плащат водата.

Малки дядо и баба,

уморени от път.

Плащат тока. И хляба.

И каквото дължат.

Мое мило, любимо,

аз, ако остарея…

Ти дали ще ме имаш,

както той има нея?