Матрьошка

Ако звездите горе се окажат хора
дали и ние сме звезди за тях
и виждат ли ме като съм на двора
и казват ли си – „А, човек видях!“

А ние като гаснем те дали,
се радват на новородени
и някоя си вярва там нали,
че наще клетки всъщност са вселени?

И зениците ни може би
са черни дупки с дни безкрайни,
но там е лично, не рови,
нека останат просто тайни...

Любовта когато ни изгаря,
сигурно вали метеоритен дъжд
и дори да се повтаря
никога не е един и същ...

Дали когато бременност настъпи
и под сърцето нов живот засвети
за девет месеца ще стъпи
на всяка от различните планети?

И без да го доказвам даже
някак си да се окаже,

че извън е и е вътре в нас
Този, който молиме за прошка,
че аз съм космос, той е аз
и живеем в себе си, като в матрьошка....