Добро утро!

Светло едно очакване

съмна и ме събуди.

Лъх от надежди някакви,

тропот от кротко чудо.

Зърнах деня през мигли,

сгушена във почивката.

Час ли сънувах, миг ли

в прилива на завивките?

Чувствах се малко влюбена

без конкретна причина.

Две-три мечти изгубени

легнаха да починат.

И заблестя студеното,

топлото взе да мърка.

Стори ми се – сгрешеното

някой друг е объркал. (ама само ми се стори)

Тънка и златна сенчица

в топлото одеяло.

Денче, денище, денченце,

ден със добро начало!