Пак разправии с дядо К. (мъжки вариант)

По специална поръчка от скъп приятел направих вариант на това стихотворение. То е много сериозно.

Някъде, някъде, толкова някъде,
в стария кожен тефтер,
с радостни писъци прави си списъци
онзи проклет лицемер.
Строго, взискателно и наказателно
води регистър: дали
правя движения и упражнения,
бОли го, че ме болИ.
Строг за диетата, мери кюфтетата,
смята телесната мас,
че обещание по невнимание
някога дал съм бил аз.
Колко стеснения, колко лишения…
Пак съм си объл на вид.
А след гладуване и след спортуване –
с дваж по-голям апетит.
Не е изискано, ако неискано
пишеш се диетолог.
Глей си джуджетата, пий си кафетата,
пука ми колко си строг.
Има теории колко калории
трябва човек да гори.
Ето, ти лично си тлъст неприлично.
И си измислен дори!
Аз ще си гризкам, каквото си искам.
Хубав съм, без да съм слаб!
Знае се, ясно е, просто прекрасно е,
ако си в едър мащаб.