В подготовка за „Хроники на глухарчетата“: Малкото четене

Приятели (:

Следващото ни издание е колективната повест в стихове „Хроники на глухарчетата“ на клуб „Светлини сред сенките“:

Искате ли да надникнете в главите на тийнейджърите? Да проверите от първа ръка какво си мислят те за своите родители, учители, приятели? Дали са самотни и неразбрани, дали са жертва на насилие в училище, или намират сили да се справят с „феймъсите” и „важняците” – или пък просто са се събрали, за да споделят с вас своите притеснения и копнежи под формата на задружна история?

Може би ще ви е интересно и това как самите хлапета приемат дистанционното обучение. Как се справят с пандемията и дали всичко това ги променя към добро или ги прави лениви и безотговорни… А може би всички заедно, автори и читатели, ще научим нещо важно от тази книга.

Може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog маймунка gmail точка com) дали искате:

хартиени бройки от повестта и колко – така ще преценим хартиения тираж;
да ви включим в  По-желалите  – читателите, които вярват, че книгата заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

По-долу ви предлагаме още откъси от повестта.

~ Следващият откъс ще ви покаже как ежедневните тревоги често преобладават над световните, но вътрешната свобода, която и нашата героиня носи в себе си, помага да се справиш с всичко:

– Коронавирус! – някой каза,

в Китай от седмици върлувал,

бил опасен и заразен…

– Но защо да ни вълнува?

Няма никаква гаранция,

че ще стигне до България!

– Яна, грипната ваканция,

от нашия си вирус, стария,

се очертава февруари –

Бобо беше гръмогласен.

– Оле, как ме изпревари!

Грипът уж не е опасен,

уж не идва по команда,

а почивката се знае

(даже в скромната ни банда)

точно всеки път кога е –

каза Миро и зарови

пръсти в буйната си грива.

– Май за плановете нови

идва време и не бива

да изпускаме момента –

Яна хитро запремижа. –

Ето маршмелоу – мента!

Идеите са моя грижа. –

Тя подаде им пакета,

Бобо грабна го ухилен,

Тони се посмръщи леко,

Миро пък като ужилен

дръпна се по-надалеко.

– Мразя мента, престанете!

– Ментата не е за всеки,

ама вижте, погледнете!

Жаби, гущери, зверчета…

– Стига, Бобо! – каза Тони. –

Я вземете се стегнете!

Оставете ги бонбоните!

Имаме проблем ужасен,

контролното по математика.

– Тук и аз съм с теб съгласен,

май че пак ще си изпатите,

Яна, Бобо, че не учихте…

– Да, забравихме, така е.

С конското дали приключихте?

Знам дилемата каква е –

двойките за да поправя,

трябват няколко шестици…

– Повече недей забравя!

Все пак сме и ученици –

каза Тони недоволен,

но Яна сякаш се отнесе,

погледът ѝ див и волен

към свободата се понесе.

~ Малък откъс, който ни напомня за истинските ценности – стремеж към нещо по-добро, по-висше…

Междусрочната ваканция,

която беше само ден,

стана грипна и с гаранция,

така светът е подреден,

да продължи поне дузина

дни на свобода и радост.

А грипът от Китай премина

в Италия. – Това е гадост! –

разпален Бобо обяви.

– Китайците изяли нещо,

май прилеп, тъпо е, нали?

– Не се пали така горещо!

Далечни, чужди са беди –

подхвърли Тони и добави:

– Класната ме убеди

с Яна дуо да направим,

да учим всеки ден задачи.

– Това е вярно – кимна Яна. –

– По всичко „шест“ и „пет“ съм значи,

една развалка ми остана –

по математика съм „тройка“.

– Да зубриш извънредно, плачааа! –

извика Бобо. – Нямам двойки.

Умни сме и ще се справим –

Миро проблема не подмина.

– Това не бива да забравяме!

Отличникът е уважаван

от възрастните, обществото…

Важно е и заслужаваме

да вземем всичко от живота.

~ Нещата не винаги се развиват така, както ни се иска, но винаги можем да намерим нещо положително и цветно във всяка ситуация:

Ваканцията мина бързо,

поучиха и поиграха.

Хлапетата като отвързани

по улиците често бяха.

Но не щеш ли „карантина“

съобщиха и повториха,

а вирусът не ги подмина

и границите се затвориха.

„Извънредно положение! –

написа Бобо пръв във чата. –

Огладнях от възхищение,

нали е истина позната,

че огладняваш, щом щастлив си?!

Ваканцията продължава.“

„Радвай се, че още жив си! –

написа Тони. – Тежко става

положението наше.“

„Успокойте се, момчета,

забъркаха ни в тази каша,

но е за цялата планета

и лесно ще се оправдаем,

задачите че не разбираме,

че за училище нехаем

и времето си с чат убиваме.

„Да не излизат!“ – генералът

нареди и ще се спазва.

Надявам се, че сте разбрали,

че после да се не наказваме“ –

написа Миро и усмивки

цял ред във групата изпрати.

– Тук ще си правим и „забивки“,

живи интернет пирати

ще станем и ще оцелеем –

доволно Бобо се изказа.

– И без „забивки“ се живее! –

Яна видео показа

с новата си пъстра маска

на цветя и пеперуди.

– Що не се напъхаш в каска? –

Бобо ѝ смя се и чуди.

– Разговори, моля, стига! –

каза Миро много строго.

– Хайде, да играем „Лига“!

Аз да ви науча мога.

~ Щом сме заедно, ще се справим с всичко в реалния и въображаемия свят:

И се втурнаха в играта,

а макар и виртуално,

територия позната

бе тя за тях. – О, гениално!

Ще играем, ще си чатим –

каза Яна – бе открила

чата в „Лигата“.

– Ще питаш,

ако не вдигаш лесно „скила“! –

Миро в играта ги въвлече,

хвана се да ги научи. –

С мен ще стигнете далече,

здрав отбор ще се получи.

И навлязоха в играта,

ваканцията продължаваше.

Всеки гледаше си „стата“,

Яна леко изоставаше.

– Хайде, кулата да вземем!

– Не, дракона или барона!

– Рано е, не им е време! –

крещеше всеки в микрофона.

Родителите им работеха,

а училището спеше,

май за първи път в живота им

злото в тяхна полза беше.

Наричаха го „карантина“,

но извънредно положение

бе то и в полза на мнозина,

спасили се от задължения.

Децата „цъкаха“ си „Лига“,

родителите само „Стига“

повтаряха или „Учете!“.

– Загива нашата планета,

но осъзнават ли се те? –

Бобо нагъваше кюфте

и мърмореше под нос.

– Два часът е, аз съм бос,

рошав съм и по пижама,

за майка ми това е драма.

~ Можем да се поучим от гледната точка на децата, които намират начин да са весели и да играят във всяка ситуация. Маските за тях са нещо забавно, а не повод за тревоги и страх:

Коронавирусът превзе

големите ни градове.

В коронавирусната криза

без маска никой не излиза.

А младежите, децата

пак намериха играта –

маски с всяка щуротия,

що им хрумна да открият,

си поръчаха веднага.

– Готина е, но ми стяга –

каза Бобо и показа.

– Вейдър пази от зараза!

Маска филмова си имам,

ще я нося даже зиме

вместо шал, така да знаете –

покрай мене ще си траете.