Откъси от „Песента на Хадар“

[image error]

Колкото по-малко остава до момента, в който ще положа последната дума в книгата, толкова повече се забавя всичко, целият процес. Понякога имам чувството, че го правя нарочно – сякаш някаква скрита носталгия и копнеж да не свършва това състояние, ме кара да забавям всичко и да отлагам.
А това състояние наистина си заслужава – „да сядаш на пианото и да пишеш всеки ден“ както е казал Джонатан Ларсън. Макар и без пиано, този момент когато у пишеш, а всъщност любопитно гледаш знаците, които излизат изпод пръстите ти, е вечност.
Медитация, сатори, телепорт в друга вселена.

Пък си харесвам и разни части от текста, ти да видиш.
Днес ви пускам един диалог от третата част на книгата, която почти иацяло е съставена от двубои, разговори и спомени на героите от детството, и всичко това едновременно.
Това е моментът, в който една от белите самовили, Димана, пресреща главната героиня, Неда, в гората преди селото, и се опитва да ѝ помогне, или поне да я вразуми, както и да разбере къде е скрила червената вила, или инак казано – яперицата Яна.

Приятно четене. Ако искате още – до поискване.