Паметта си има свои правила…

 

Паметта си има свои правила.

Тя редува розови с черни очила.

Изсушава мигове с аромати тънки.

Препрочита листове със прозирни гънки.

Къта дрехи бебешки, шалове от баба.

Стиска със внимание в хватката си слаба

сенки и съкровища пообезценени,

векове пропуснати и минутки спрени.

Бие се отчаяно с новостите груби.

Побеждава времето, след което губи.

Лъжат я очите й, а ушите мамят.

Първо – сладки спомени. После – вечна памет.