Лошо стихотворение

 

Приемането на помощ

изисква време и сили.

Повярвайте, ще запомня

какви сте щедри и мили.

И колко съм благодарна,

и колко се подобрявам.

И всичко, всичко е вярно!

Но чувствам, че се смалявам,

топя се, свивам се, съхна,

превръщам се в какавида,

не знам къде да се пъхна,

как мога да си отида,

да стана сянка, безшумно

през входа да се промъквам,

да идвам само по тъмно,

изобщо да не изпъквам,

да стягам своята броня,

без никой да я оглежда,

сама страха си да гоня,

да си създавам надежда.

Крепя се почти удобно

на мускули, бяс и воля.

Добре съм! Мерси подобно!

Не ми помагайте, моля!