Добър човек

 

Добър човек. И грее. До пламъка му тих,

до светлинката мека когато приближих,

открих, че той не иска да свети надалече.

В спокойствие обгърнат и в топлина облечен,

във сила, до която без страх да се допра,

със скромна и смирена, но весела искра,

за да не се прекърши, и пак да е добре,

животът и да свърши, но пътят да не спре,

със труд да си заслужи щастливата умора,

и да остане свързан със близките си хора,

след всички колебания да си остане цял,

гръбнакът на душата му – нормалният морал,

вроден, отгледан нежно от всички у дома,

за да върви прилежно в мъгла и в тъмнина,

сред хищни изкушения и шарена развала

да си държи посоката, и да си знае хала,

и да не пипва чуждо с ръцете си заети

със занаят и с работа, и тихичко да свети,

да диша, да се радва, да дава, без да смята,

и да ми бъде ангел, и да върти земята.