Мъгла

Градът е стиснал зъби, и смълчан

се взира в локвите по тротоара.

Мирише на препечен патладжан,

на мокър въглен, на вода, на гара.

Сивее всичко. Лепкава мъгла

безцелно и унило се разхожда.

И да пробие слънчева игла,

в ревера си мъглата я забожда.

Безвкусен въздухът, студен и гъст,

и безпричинна – хладната тревога.

Ох, слава богу, че денят е къс!

Но, за беда, такива има много.