Януари е подъл.

Януари е подъл. Той изхвърли елхата.

Той изяде дори на врабчето трохата.

И макар че празнува – просто празник до празник –

януари целува със целувки заразни.

Вае снежни пейзажи, а ме блъсва в леглото –

не любов да покаже, а съм болна защото.

И снежинките гледам как бинтоват квартала,

и съм жална и бледа, и съм лоша и бяла.

Други ходят на гости, аз сънувам кошмари.

Сечивата си остри върху мен януари.

Вее в празния джоб, проветрен до стотинка.

Стене белият дроб, изтерзан от настинка.

Охка черният – зъл махмурлук пак го стяга.

Всяка птица с акъл се спаси и избяга.

А пък аз – на студено. И съм права, когато

десет зими разменям за един месец лято!