Не създаване, а откриване на мотивацията

​Почти никое дете няма нужда да бъде мотивирано, за да играе повече на компютърните си игри. Както и почти никой възрастен няма нужда да бъде мотивиран отвън, за да отиде на лятна почивка на море и планина.
 
Във всеки човек има една сила, която го мотивира вътрешно да върши определени неща, без да се изисква особено много воля и дисциплина. Tези неща не означава, че са лесни. Но са такива, които по естествен начин извличат желанието на човек да стана и да се захване с нещо. С други думи, тази вътрешна мотивация си стои латентно в нас и скоростно се активира тогава, когато се срещне с определени външни обстоятелства. Или предизвикателства.
 
Ясно е, че един човек не може да мотивира някой друг да направи каквото и да било, ако другият човек не иска сам да се самомотивира. И въпреки това, много мениджъри все още страдат от силното си желание да мотивират другите. Да създадат мотивация за някой друг.
 
Но реално, мотивацията в другите не се създава. А се открива. Едно често оплакване от страна на мениджърите след многобройните им неуспешни опити да мотивират някого друг е, че и другият сам не знае какво иска. Но това е напълно  реда на нещата.
 
Работата ви като ръководители на екипи не изисква да създадете изкуствено мотивация в някой друг. А да откриете какво действително мотивира всеки човек индивидуално. Да откриете, а не да създадете. Понякога това също означава, да прекарате достатъчно време, за да може и да самият човек да си изясни за себе си в кои области иска да се развива. Областите, в които латентната вътрешна мотивация се открива и задейства. От само себе си. И тогава със сигурност разбирате, че няма нужда да създавате мотивация у някого друг. Когато той я е открил за себе си.