Разсейване по време на изолация

​Съвсем естествено е за хората в настоящата ситуация да се появи склонност към разсейване, отлагане и забавяне.  Хората се отклоняват от нормалните си работни навици и това донякъде създава неефективност на екипна ниво. И напрежение в отделните мениджъри. Всъщност, мениджърите сами си създават напрежението, а не техните разсеяни екипи. 

Проблемът не е в разсеяните хора.  Истинският проблем е в начина, по който мениджърите адресират загубеното работно време, което се изпълва с преразкази на вечерните генералски брифинги. 

Има поне два начина, по които ръководителите на екипи могат да помогнат на хората си да се концентрират. 

Първият начин е оперативните срещи да се направят по-кратки, но по-чести. В срещите се целеполага с полудневни микро задачи. Освен по-кратки, тези срещи трябва да са и по-фокусирани. С ясно разпределение на времето и без лирически отклонения. Например: 5 минути за обновяване на статусите по задачите + 5 минути за подравняване на приоритетите + 5 минути за даване и получаване на оперативна обратна връзка. Нищо повече. 

Вторият начин за намаляване на разсейванията е да оставите хората, които допускат грешки или забавяния сами да си оправят грешките. Било то с клиенти или с други отдели в компанията. Хората лесно се отпускат тогава, когато знаят, че каквото и да сбъркат, мениджърът им ще ги покрие и ще оправи нещата. И с това покриване, разсейванията се увеличават. Вместо да намаляват. 

И в двата случая мениджърите спират с обвиненията към екипите за това, че са разсеяни. Виждат как "помагат" на този проблем към момента. И правят промяна.