Маските (3)

3.


Дълго време баща ти криеше. Не беше трудно, кой да влезе в банята, че да го види без маска.Не, че тогава подобно нахлуване изглеждаше толкова непристойно колкото сега.Все още бяхме запазили част от старите си навици. Събирахме се вечер на една трапеза. Сядахме около масата, сваляхме маски, виждахме се без тях...
Станало е, някъде във периода между Устав 2 и Устав 3. Каза ни по-късно.
Устав 2 забрани колективното поемане на храна (заведенията за обществено хранене, работническите и служебни столове; семейната трапеза; храненето в компанията на втори човек), понеже съдържа риск за разпространението на заразата, за която казваха, че е ограничена, не и изкоренена. Приехме го лесно. Заведения за обществено хранене нямаше от години; нито аз, нито Лора някога се бяхме хранили в работнически или обществени столове, дори живеехме със заблудата, че са изчезнали преди десетилетия. Чичо ти вече беше изчезнал, а баща ти все по-често оставаше в дома на майка ти. Лора. И тя се казваше Лора, като баба ти. Случайно съвпадение, но много мило. Не е съвпадение, че ти се казваш Витус, като баща ти. Така решихме, че е най-добре.
Устав 3 разпореждаше маската да се сваля само в банята при изпълнение на хигиенни действия и при проверка на служебни лица.
Трудно ни беше да разберем какво е значението на Устав 3, докато не бяха вписани допълнителните положения към него и не бяхме задължени да ги научим наизуст. Касаеха атавизмите, възвръщането на старите (варварските) черти. Задължаваха всеки още щом види в огледалото поява на такива, незабавно да потърси помощ.По-късно, като се замислях стигах до извода, че никога не бих предал Витус на лечение. Липсваше ми онова лице, свитите устни, юношеската агресивност на изпънатите лицеви мускули. Някак недовършено, но обещаващо характер, силен характер...
Крил е от нас; с години. Не знам как е успявал да обиколи всички улични проверки, но ще научим, ще трябва! Нали?
После се появи ти, седмица след като те доведоха, той изчезна. Също като чичо ти, макар да съм сигурен, че онова, което по-късно им се е случило е различно.
Не се плаши. Това, което виждаш е лице. Твоето лице. Истинското ти лице. Което трябва да опазим.
Ще се научим как баща ти е заобикалял уличните проверки, но ще го правим по-добре и от него! Нали?