Предпазване от спешности

​Пълната ангажираност и отдаденост към определена задача или проект обикновено се появява едва след дълбоко вникване на хората в смисъла на тази задача или проект. Тогава когато се види по-широкия контекст за това защо нещо трябва да се направи или промени, хората се превръщат в естествени двигатели на промяната. 

Но реалността по работните места обикновено е малко по-различна. Вместо вникване в причините за правене на нещо и пълноцветно визуализиране на желания краен резултат, комуникацията по-скоро е откъслечна и на парче. Не защото мениджърите искат да скрият някаква информация. А защото нямат време да обясняват прекалено дълго. Или по-точно - мислят си, че нямат време. 

При реализирането на промяна бавният старт води до бързо изпълнение. 
И обратното - бързият старт води до моментално съпротивление, обърквания и бавно реализиране.

Едно от най-полезните неща, които може да направи един мениджър за хората в екипа си е да ги предпази от зиг-зага на бързо променящите се спешни приоритети. 

Хората разбират с течение на времето, че когато ВСИЧКО е спешно, всъщност НИЩО не е спешно. 

Работенето в режим на непрекъсната спешност не е знак за бързо развитие, а за лошо планиране и хаотично управление.