Черешка по никое време

За черешките през май – в майското стихотворение.

МАЙ

Ям череши и плюя костилките

с неотменното право на жител

и поклонник на късния май.

Във зелено покарал навсякъде,

тротоарът се пука и диша.

Разсъблечени, само по пролет,

по ръце, по крака и по радост,

се разхождат момичета, щъркели,

шадравани, небета и къщи.

Аз си махам предишните думи,

и езикът ми, гол при черешите,

с цяло тяло вкуса им прегръща.