Стихотворение

Хайде, помогни ми, моля те.

Стига си ми се опъвало.

По коляното ти виждам

как сто пъти си се спъвало.

Колко свят си пропътувало,

търсило си ми адреса.

От умора си тъгувало.

Чудило си се къде са

тия, дето те очакват.

По поляните си спало.

Днес дойде при мен – заякнало,

весело и подивяло.

Иска вън! И ми се мръщи,

до прозореца въздиша.

Чакай, остани си вкъщи,

колкото да те напиша.

Римите ти ми се галят

и подскачат от вълнение,

мое хубаво, засмяно

бъдещо стихотворение.

На глас звучи ето така.