Газ и рев | Подкаст епизод 403

​Последната трета фаза, през която преминават голяма част от изпълнението на задачите в екипите се нарича "газ и рев".
 
Първата фаза е отлагането.
 
Втората фаза е времето, в което покълват първите стръкове на безпокойство и стрес. В нея хората се пляскат по челото и (си) казват - "половината време мина, а още не сме почнали".
 
Тези три фази  са валидни за повечето задачи. Особеното тук е, че фазите на стрес, безпокойство и финалната - на газ и рев не е задължително да са лоши. И не е задължително да се избягват.
 
За голяма част от хората, стресът и безпокойството са най-плодородната почва за раждането на креативни идеи. За завъртане на творческите чакри. Чакри, които скърцат от ръждата на самообвиненията, соченето с пръсти към другите…и искането за удължаване на сроковете. Тези хора трудно се задвижват, когато крайният срок е прекалено далеч. Не защото са мързеливи и безотговорни. А защото го няма основното гориво за креативността им - безпокойството от близкия краен срок.
 
За другите хора в екипите - стресът на крайния срок не отключва креативността им, а точно обратното - блокира ги. Задушава ги в прегръдката от отминаващите часове. При наближаващия краен срок и все още незавършена работа, тези хора са склонни на емоционални изблици и изстрелването на стрели с ултиматуми във всички страни - към другите хора в екипите, към мениджърите, към клиентите и т.н.
 
Основната задача на ръководителите на екипи е да разпознаят първо за себе си - кога са по-продуктивни - в режим на газ и рев, или в режим на предварително планиране и плавно стигане до крайната цел. Да разпознаят това първо за себе си, а след това и за хората в екипите си.
 
Типичната грешка, която ще се появи - да налагат собствения си режим на работа на другите. Вместо да създадат условия всеки да работи добре - в режим на творчески хаос, или в режим на структурирана подреденост.