На Изток от Запада 2

Прочетох до края.

Объркана съм.

Определено книгата е въздействаща.

Но не е книгата, която първите два разказа обещават.

Някои от текстовете ми звучат като написани специално за чужденци, отварят една витрина – ето, имаме от всичко онова, което вие очаквате да намерите, представено талантливо, с чувство, с ирония, носталгия, болка, усмивка, безжалостност, тъга.

Ама.. абе като за чужденци.

Както много музиканти вкарват в мелодиите си по нещичко в 7/8, за да е разпознаваемо, или защото това се очаква, или защото кой ще каже лоша дума срещу изберете българското…

Аз не съм живяла половин живот в чужбина и нямам две и повече гледни точки, затова погледът от „На Изток от Запада" ме изненадва, вероятно и ме обогатява. Усещам лек полъх от ефекта на „Соло" на Рана Дасгупта – книга за България, писана от чуждоземен автор…

Двете гледни точки към „тук" се изявяват и примиряват в последния разказ, „Девширме".

Аз препоръчвам с открито сърце първите два текста, както и „Снимка с Юки", а за другите – вие ми кажете.