ИВО СИРОМАХОВ: Децата са по-честни читатели от възрастните

- Г-н Сиромахов, две години след "Малки приказки", написахте "Приказки от планината". Детски писател ли ще ставате?
- Няма детски писатели. Има кадърни и некадърни писатели. Ако си майстор в занаята, можеш да си позволиш да пишеш в различни жанрове. Аз пиша за кеф. И съм вън от всякакви “литературни стратегии”. Писателите да му мислят.

- Защо? Вие не се ли чувствате писател?
- Не. В общоприетия смисъл на тази дума да си писател в България означава да си някакъв взел се насериозно чичко, който дава интервюта по някакви скучни предавания на БНТ и призовава към “повече духовност” и “държавата да се грижи за културата”. Излиза, че аз не съм писател.

- А какъв сте?
- Разказвач на истории. Понякога разказвам истории за възрастни, а понякога – за деца.

- Обръщате ли гръб на сатирата?
- Не обръщам гръб на нищо. Просто сега ми се пишат приказки, и затова пиша приказки. Какво ще ми се пише утре - не зная.

- Приказките Ви са топли и докосващи. Отвеждате читателите в един друг свят. Това бягство от действителността ли е?
- Разбира се. Всяка литература е бягство от действителността. Мисля, че децата имат особено силна нужда от красота. От една уютна приказна къщичка, в която да могат да се скрият, когато се чувстват наранени или уплашени от враждебния свят. Децата са по-честни читатели от възрастните, защото нямат комплекси и предразсъдъци.

- Кои са вдъхновителите ви в приказния жанр?
- Андерсен, братя Грим и Уолт Дисни.

- Работите отново с художничката Милослава Найденова, която е автор на вълшебните илюстрации на "Малки приказки".
- Мила е страхотен художник. За мен най-важното е, че тя носи в себе си онова усещане за детството, които повечето от нас са изгубили. Фантазията й е много жива и няма нужда да й давам насоки. Още щом прочете приказката, тя вече вижда във въображението си как изглеждат героите, в каква среда са. И ги изработва с изключително внимание към детайла. Мила рисува на ръка, при нея няма компютърна обработка, няма софтуер. И това е огромното й предимство пред другите илюстратори.

- Защо приказките са от планината?
- Защото от няколко години живея там. В сърцето на Витоша нещата изглеждат съвсем различно. Всеки ден се разхождам по горските пътеки и оставам насаме с боровете, с рекичките, с морените. Срещам сърнички, елени, зайци, лисици. Приказките живеят там, трябва само да ги усетиш.