Другата страна на тишината

The Other Side Of Silence by André Brink

My rating: 4 of 5 stars


Тази книга на Андре Бринк, попаднала ми на антикварния пазар в Роузбанк, може би не отговаряше на общите представи за ваканционния жанр четиво за море. Освен за ... ваканция по пустите плажове на южния бряг на Африка. Защото е по тема за Африка, за колониализма, и то там, за където се пише по-рядко, а извращенията му за били повече – Германска Югозападна Африка, днес - Намибия. Действието се развива в краткия период между геноцида срещу местните племена, извършен под командването на генерал Лотар фон Трота, искрено вярвал в изтреблението на „диваците“ в името на прогреса и благоденствието на ефимерните масови заселници, и Първата световна война, която слага край на немското управление още с първите изстрели. Но страдалците в романа не са коренните жители. По-точно – не са само те. Страдалците са жените. Бели жени, тръгнали отчаяно да търсят късмета си в новия свят, наивно предполагайки, че по-несправедлив от стария не може да има. Познават само, че има палми. И то – привнесени от европейците, а не – ендемични за региона. Повод да се напише книгата е откритието на Бринк в архивите, че германска фондация или някакво аналогично тяло по стандартите на епохата е организирало кампания за набиране на жени за изпращане с кораби до колонията да задоволят нуждите от съпруги и възпроизводство на предимно мъжкото бяло население. Във времена когато пообезценилите се през XXI век феминистки тези и лозунги за перманентно и повсеместно потисничество от страна на мъжете са имали значително повече основания в нормалния живот. Историята проследява една малтретирана до неузнаваемост непримирима с подчинено положение преселничка Ана Х. От лицемерно-пуританското сиропиталище в Бремен и хаотичната и кариера на слугиня на повече или по-малко противни типове, през един светъл епизод на чиста любов (без участие на мъж) до адското четиридневно пътуване с влак от Свакопмунд до Виндхук и изоставената за убежище на изоставени жени екстравагантна европейска крепост далеч от всякъде в Намибийската пустиня. Където всичко натрупано през годините се избистря в огнена омраза, а за цел на остатъка от живота ѝ остава закрилата на една по-млада и (още) не толкова многострадална душа. Оттук романът преминава е една приказка на африкански легенди, парцаливи бременски музиканти и обезобразени орлеански деви, които тръгват на свещен поход на отмъщението да сеят огън и жупел по мъжкото царство по вече опустошената от суровия климат и колониалната война земя през отровени от семейна и расова неприязън неплодородни земеделски стопанства, фундаменталистки християнски мисии, третиращи паствата си като роби, и необезпечени отбранителни фортове, обслужвани от побъркани от местоназначението си пруски новобранци, до заветната колониална столица с палмите. И ако нито божествата на народите кои-сан, нама и хереро, нито срещата с добър мъж, не съумеят да възпрат фанатичния им бяс, то остава надеждата да усетят най-голямата женска благодат у себе си – майчинството. Най-ярко запечатващи се в съзнанието моменти са клането по презумпция за виновност на спасилите я миргиращи нама заради цвета на кожата им в първата част, и смъртната присъда по презумпция за виновност на флиртуващия наборник заради пола му във втората.



View all my reviews