
... И си мисля колко е важно наистина да има някой за теб. Някой, който да те изслуша (прочете) и, без да те натиква в никакви други представи, да те разбере. Дори да си написал само едно многоточие, мълчаливо. И просто да ти се усмихне, за да знаеш.
Но то, разбирането, идва само тогава, когато почувстваш един човек.
Нали?
•някакви мисли по никое, никое, никое време
Надежда Тошкова