КЕСТЕНЧЕ

КЕСТЕНЧЕ

Моя си приказка

Една нощ над гората налетя страшна буря. Разлюляха се клоните на старото дърво. Насред бурята нещо рече: "Туп!". И после: "Олеле!". А на сутринта слънцето огря това чудно нещо, паднало сред обрулените листа – дребно, кръгло, зелено и бодливо.

Събраха се животинките да се чудят какво е това. Питат го – и то не знае. Само подсмърча и гледа тъжно.

- Щом е зелено, значи е жаба – реши Мечо.

- Ква-ква! Никаква жаба не е! – викна лъскавата Кекерана. – Щом има бодли, значи е таралеж!

- Не е вярно! – възмути се Ежко. – Къде се е видял зелен таралеж?

Скараха се всички. Един казва едно, друг – друго и все не могат да решат. Разплака се зеленото топче – как тъй няма да знае какво е.

А в това време дойде едно момиченце и викна:

- Колко сте глупави! Ами че това е кестенче!

Разсмяха се животинките. Разсмя се и бодливото топче – така се разсмя, че чак кората му се пукна.

И тогава всички видяха, че наистина е кестенче.