След

Глава 1Той гледаше как Клариса влиза в клетката за боеве, започна да си поема дълбоко въздух само за да не избухне и да не направи погрешното движение, да не удуши някого със собствените си ръце, защото само тази гледка го караше за  миг да загуби себе си. Беше й обещал, а той винаги спазваше обещанията си  към нея. Стисна още по-здраво юмруци, сега ги деляха не повече от 5 метра. Иначе нищо не би го спряло. Така далечна му се струваше вече, не можеше да я защити. Пое си още по-дълб...