Бьорнстад – градът на мечките и на мечтите независимо дали са разбити

ИК СиелаПреводач Любомир Гиздов


Ако някой случаен читател е отворил това мое ревю, ще си каже: никаква изненада повечето блогъри са влюбени в Бакман и пишат за него постоянно.Тези, които познават Гери Йо, ще се зачудят страшно много, те знаят тя мрази студени градове, спортовете на лед, не си пада по викинги и разни там, понеже мозъкът й не функционира в студа. Изобщо - ще се зачетат, защото е нещо страшно нетипично и ще се питат как точно го е направил авторът. А Бакман трябваше да направи нещо много простичко, за да му напиша ревю или да почна да си го чета съвсем редовно: само да напише „Баба праща поздрави и се извинява”. Благодарение на Елза и нейната баба с Бакман си станахме близки, след това написа Брит-Мари, която избяга от бабата и си заживя собствен живот, макар и не толкова прекрасен колкото самата история за Елза, там наблегна на идеята за малък град и голям отбор. Тази идея съвсем еволюира до един хокеен град в гората. И въпреки че идеята му се носеше като полъх от предните книги Бьорнстад ме изненада повече приятно.А и си имаше повече бой отколкото повечето мачове в UFC, така че останах спокойна, мини спойлер-че: накрая от хокеен град се оказа хокеен град със зала по бойни изкуства някак си отдъхнах  със сляпата надежда, че Бени ще стане следващия Конър Макгрегър (с по-добри умения на земя) и си тръгнах от там спокойна. Но да се не отдалечаваме от самата книга. За мен тя беше в две части, които  обособих в съзнанието ми досущ като  като ин и ян




Започваме с ян – Спортът (да с главна буквичка). Колкото и непонятен спорт да  е за мен хокея, всеки спорт и спортист знаят неговия таен смисъл, неговата дълбочина и потта и кръвта зад всяка победа, това вече ми е до болка понятно. Това е свят запазен само  спортистите, които Бакман ни описва с такава лекота, че се учудих колко нова е му е била. А  малкият град се храни със любовта си към спорта, за да не го завземем гората и вместо спортисти в зелено там да бродят истински мечти. Но мечият град си има и своята тъмна страна отделно обитателите му са личности, заедно са тълпа. До тук спортът дава път в живота и даже спасява животи, след това отнема. И много ще върви четенето ако заедно с него си гледате и новия сезон на Ballers. Втората част ин, женската, ни показва примитивната страна на спорта. Връщането ни в галдиаторската битка на завоевателите, където след победителят мъж алфа може да има всяка жена, която пожелае. Може да е я обладае със сила. Връщането към хищническата ни природа при младежи, които още не са вкусили достатъчно от този свят и които не могат да го контролират, а даде ли им се власт, силните момчета вземат своето без да питат.Смятат, че го заслужават, най-силнит мъжкар взема женската, за да направи добро поколение. нов  природата... А тук? Много подобна на „Слушай” на Сара Десен. И в тази книга е разгърнат до болка познатият проблем за жените в нашето общество, колко е лесно е  дори през нашия век с толкова добре структурирана западна страна. Тъжната истина, че си мислим, че живеехме в друг свят, докато нещо такова не ни разтърси. И след това пак обвиняваме жертвата жена в същността си така грешна, защото така е по-лесно за стадото. Така мечките стават овце и са готови да съсипят животи провокирани от един спорт. Да, вече спортът става просто спорт. Историята става много фенинистична и се  появяват не малко  badass девойки, които показват, че носят в себе си духа на викингите воини.И най-простичко доказват,  че и в  природата и в историята жената не е само слаба, не е само награда, не е само жертва. Тя също носи същите гени за оцеляване и завоевание, защото и тя е човек.Човешка и близка до сърцето така прави Бакман и си е намерил своята ниша или своя трон и скоро няма да слезе от там.  Но пак ще ви хване за гушата и аз се радвам: не бива да се мълчи трябва да бъде ни повее мечки, а не овце. И го прави така леко и ненатрапчиво, все пак това трябваше да е само една история за един град в гората и за един спорт. Един град отразяващ всеки друг.