Дом за г-н Бисвас

A House for Mr Biswas by V.S. Naipaul

My rating: 4 of 5 stars


Прочетох сагата за малкия човек в Тринидад в българско издание от 1981. И редакторско уточнение под черта, че под славата на "Русия" през войната с има предвид славата на Съветския съюз. С течение на страниците и главите и авторът, и героят, и синът му ми ставаха все по-симпатични и приемах съдбата им все по присърце. В което има известна доза рекурсивност, защото романът е умерено автобиографичен, като Мохун е баща му, а Ананд - раснещият писател. Проверих в интернет, че Хануман хаус, където живеят тъща му с всичките снахи и зетьове, и която е олицетворение на драмата му на окован затворник в живота, съществува точно в описания и вид и наистина е родна къща на писателя. Само че в действителността се казва Лайън хаус, а градчето - Чагуанас, а не Аруакас. Въпреки ограничените възможности, които му дава животът - малък остров, колониален режим, ранно осиромашяване, кастови предразсъдъци, религиозни практики и предразсъдъци, расови практики и предразсъдъци, етнически културни особености, недостъпно светско образование, световна война - човекът минава през живота си с вдигната глава и, макар че е от губещата страна на всяка засягаща го инициатива сред семейния клан, успява да живее прилично с жена си, да се утвърди като журналист в колониалната столица и да даде път на децата да избягат от тоя същия житейски затвор. Дом доживява да си купи, макар и нескопосано построен. Синът му да вземе Нобелова награда още не е доживял.



View all my reviews