Лудориите на лошото момиче

Лудориите на лошото момиче by Mario Vargas Llosa

My rating: 3 of 5 stars



**Внимание, спойлери! ** Spoiler Alert **

Марио Варгас Льоса е перуански нобелов лауреат за литература. Изключително плодовит и разнообразен по форми и стилове според външна информация. Не знам дали ми е попаднал най-представителния му роман като за начинаещ ценител. Този е от 2006-та, когато вече е гонил 70. Роман на несподелена (в прав текст) обречена любов между дребен буржоа перуанец без никакви по-големи амбиции в живота, освен да го прекара в Париж. Изкарвайки прехраната си по възможност с тиха работа зад бюро. И лошото момиче, предполагаемо с беден произход (чак в една от последните глави се разбира точно какъв и какво ѝ е кръщелното име), която има амбиции да надскочи в пъти класата си, да постигне и сигурност, и уважение и да изживее живота хем интересно, хем богато, хем романтично, а не затворена в малко апртаменче на ул. Жозеф Гарние. За всеки етап е нужен мъж и всеки етап завършва с крушение и разочарование. Не съм чел "Мадам Бовари", за да се съглася или отрека, че това е перуански римейк от XXI век. Че в стила и структурата на романа нарочно има препратки към стиловете от XIX век е ясно. А да се пише леко за четене дали е признак на постмодернизъм? Първата глава като тийнейджъри ходят на кино и ядат сладолед в заможния квартал Мирафлорес в Лима, докато не я разкриват, че само се преструва на чилийка. После минава през Париж, за да стане революционерка в Куба и там сваля един от най-старшите другари; после се връща в Париж, женена за френски дипломат, но му свива шапката и парите, после се жени (под друго име) за английски коневъд в Ню Порт, докато доброто момче наблюдава преливането на хипарската култура в мейнстрийма в началото на 70-те. После избягва с един японски мафиот в Токио, който я прави своя секс робиня. Успява да се насили да избяга и от него и се връща при доброто момче в Париж да я излекува на негови разноски, като в процеса с доброта помага на онемялото съседче, осиновено виетнамче да проговори. После изчезва с мъжа на агентката си, докато не се явява за сбогом при доброто момче в Париж да му завещае къщата си в Южна Франция, преди да умре от рак. Междувременно се разказва за политическото развитие в Перу от 50-те, до късните 80-те. И се прави непростима за нобелист с активна политическа позиция, който даже и за президент се е кандидатирал (загубил от Фухимори), грешка от почти 10-години за разпадането на СССР. За какъв дявол му трябваше на автора да кара доброто момче да учи и руски. Само да обърква после източноевропейските си читатели.



View all my reviews