Музика на водата

Water Music by Margie Orford

My rating: 3 of 5 stars


Извинявам се за паралелите с друг автор, но да четеш криминале от Марджи Орфорд, точно след като си прочел криминале от Деон Мейер, се оказва, че не е най-добрата последователност. При него имаш една принципно добра по душа и излъчваща оптимизъм Южна Африка, в която, долкото има частни случаи на тежки престъпления, те имат разбираеми човешки мотиви и могат да бъдат разкрити с добра воля и добри умения и да се сложи точка. Марджи Орфорд отмества плъзгача за яркост отвъд мярката на поносимост в посока мрак. Нейните криминалета (Water Music включително) нито са ваканционно четиво, нито ободряват с конвенционален хепи енд, нито са познавателни. В нейната Южна Африка оптимизъм няма за цяр. Даже ако и главната героиня - профилиращ психолог на частна следователса практика в полицията - реши да даде шанс за живот на зародиша в утробата си, пак няма да има. Вярвайте, да се занимаваме цяла книга с емоционалните лашкания и терзания на неподготвена за бременност 40- годишна родилка е значително по-мъчително от с емоционалните лашкания и терзания на недоизлекувал се 40+ годишен алкохолик. Тук и жертвите, и добрите след разследващите са задължително жени (за извършителие не издавам, но и сред поддържащите роли на лоши, повечето са женски), но и жестокостта, на която са подложени жертвите, е гротескно по-сурова. Малко е да ги изнасилят (на произволна възраст), ами ги държат години на влага без слънце, после ги вързват за някакви гниещи паднали дънери в усойни гори, които, ако сам не си виждал с очите си, няма и да заподозреш, че съществуват в Южна Африка. Още по-малко сред капското растително царство, където на теория трябва да има само храсталаци (fynbos) и антилопи, нежели вековни дървета и породисти коне. Какво им беше лошото на убийствата на обикновени шантажори с пистолет като при Мейер? Битовите драми в калърските (без)работническите квартали са по-драматични и по-безнадеждни. Лошите ченгета налитат не само на подкупи, но и на бой. А добрите ги чакат или семейни погребения или изпращане на фронотовата линия да отстрелват обезумели невъоръжени стачкуващи миньори. Даже и жизнерадостната музика на Менделсон е загубила живеца си под диктатурата на художествената ръководителка с руска фамилия. Слеващият път като хапвам рибка с картофки на пристанището на Хаут Бей или сандвич по южните склонове на Тейбъл Маунтин, няма да ми е лесно да се отърва от подсъзнателния ужас от Злото, което дебне наоколо.



View all my reviews