Чорапите на бащите и една машина за ангели

Издателство „Сиела”декември 2016преводач: Елена Павловакорица: Живко Петров
Сто години по-късно и един развод по плевенски с Gery Yo, аз отново съм на линия! Не знам за колко време, не знам колко често, но ей ме на, с ревю. Първо, едно бързо скалъпено извинение – последните няколко години бяха малко хаотични. Не намирах време за себе си, бях затънала в препрочитане на стари книги, защото това беше единственото познато, сигурно и безопасно нещо в тоя мой живот... И ето, Х години по-късно, аз възкръснах! Като феникс, не от пепелта на книги, но от своего рода пожар, който не пропусна всички мои близки хора, и най-вече душата ми.Но! Стига толкова лирични отклонения. Който прочел – прочел. Ако трябва да перифразирам Мишел от Съпротивата: „Да сте слушали внимателно, няма да повтарям!”На последния Коледен панаир на книгата, въоръжена със списък, направен след безсънни нощи на борба между сърцето и мозъка, плод на пресмятания до кой момент може да спестя от адаптирано мляко и пелени, без някой да повика социалните, леко изпаднала в еуфория, заради така лелеяната граЦка отпуска, се озовах в НДК. За такива като мен трябва да има специално звено в полицията – да си ни прибират навреме, преди да свършим големите поразии.Озовах се аз в НДК, за да открия, че най-важната книга в списъка още не е налична. Срам. СРАМ!!! За да не остана капо, и да оправдая чувството на вина пред детето, дет’ се вика то тая книга така или инак ще си я отгладува, реших да се задоволя с нещо взето наслуки.„Машина за ангели” на Ник Харкауей /Сиела 2016 г., превод: РАЗБИРА СЕ ЕЛЕНА ПАВЛОВА!!!!/, ми скочи в ръцете докато разглеждах щанда на Сиела, гледах френетичното суетене на народа около липсващите братя Грим с надутото снизхождение на човек, възползвал се от прекрасната опция, носеща звучното българско име „preorder”.Започнах я доста скептично настроена. Така де. Книгата. „Машина за ангели”. Англия ми е скучна. Разстреляйте ме. Ама ми е скучна.Книгата започва с историята на едни чорапи за голф и с главния герой, който търси да си купи отрова за котки. Да, както можете да се досетите, присъдата беше мигновена. И все пак – в името на млякото – продължих да чета.  Интересът ми се повиши постепенно – с всяка една случка историята на часовникаря Джошуа Джоузеф Спорк увличаше и глава след глава се запознах и с Еди – луда старица и пенсиониран таен агент, със тайнствен и зловещ орден от монаси и с лондонския подземен свят – в буквален и преносен смисъл. Как си представяте машина, която може да сложи край на войната? Като оръжие, разбира се - уред, който позволява да се види абсолютната истина за нещата. А дали това би спасило света? Или по-скоро би довело до абсолютното му, тотално унищожение? Леко поднесената проза на Харкауей ни превежда през много приключения, през перипетиите на главните герои. Среща ни с всички необходими за интересна, заплетена шпионска история части на пъзела, който щраква в края на книгата, когато всичко си идва на мястото, като в един прекрасно измислен часовников механизъм. Има хитър адвокат, таен агент, гениална изобретателка и разбира се – РАЗБИРА СЕ! – архизлодей, толкова зъл и могъщ, и хитър...А какво е общото между един древен мопс и пчелите ли? Ще разберете, ако придружите Джошуа Джоузеф Спорк в неговото шеметно приключение.