Албена

Капитан Кимура се чувстваше омерзен. Тялото му го беше предало. Изцяло отдаден на страстта, той лежеше върху вече мокрите чаршафи, които галеха прасците му, завивката беше на земята, а той просто си лежеше там и се чудеше колко точно можеше да сгафи за тази седмица. Чувстваше се използван. Изобщо чувстваше, а за него чувствата никога не биваше да се подава на нищо, към тях се числяха дежурните негативни емоции, които съвременното общество свързваше със стреса, но всяко положително чувство, беше също в тази торба с усещания. Неподвластни на логиката за тях нямаше място в живота на капитан Кимура. Всъщност в случая той беше използвачът, не можеше един използвач да се чувства използван, нали?  Трябваше да му е гузно, че се беше възползвал от ситуацията. Но не беше гневен, не се чувстваше виновен. Чувстваше се удовлетворен и използван. После тя излезе от банята: - О, мислех, че ще дойдеш под душа – търкаше косата си с хавлиена кърпа.Отново я огледа – мечтаната жена за всеки мъж. Е, поне за всеки с разум и добър вкус, с къдрава руса коса, от която сега капеше вода, по чаршафите, до накрая бялата кърпа, с която се е покрила, но той знаеше какво прекрасно тяло се крие под нея, очите й изглеждаха така палави, сякаш наистина го искаше. Той знаеше, че тя лъже. - О, да капитанът не е на борда – скочи върху него тя.- Да не би да си смръкнала нещо в банята?- В твоята ултра бяла и чиста, баня? Нямаш нищо по-силно от водата за уста, но ти знаеш.- Имам препарати… - замисли се той. - О, да, подреденият ти дом, показва хаосът в душата, чистачката ти ще е я чака  много работа, но съм сигурна, че това беличко апартаментче си го чистиш самичък.- Разбира се! Хигиената е най-важното нещо за всеки организъм и в душата, и на тялото както се изказа, а сега вземи кърпата  – мокриш чаршафите - Те и без това са мокри! А ти си мръсничък – падна на върху него тя. Той усети стегнатите й гърди под хавлията и тя се изхлузваше надолу. Тялото й издаваше някаква скрита сила, добре оформените й ръце вече бяха на гърдите му, където пулсът му леко се повиши и тя осъзна превъзходството си. С дланите си чувстваше сърцето му. - О, липсвала съм ти. Сложи крак между бедрата му тя. - Никоя жена не говори така… само мислите, че ни харесва. - Мислиш, че жената не е родена да  прелъстителка. Повелителят на препаратите има нужда от малко любителска психология.- Прелъстителка, не лесно достъпна курва – блъсна я той, ядосан на безсилието, в което го поставяше тялото му. После се изправи.Тя ядосано се обърна и хвана ръката му след, това с много бързо движение тръгна да му прави армбарМакар тази стая нямаше капка романтика, всичко беше бяло, чаршафите, вратите, банята, тя пък беше най-бялата, подът беше също някакво нюанс на бялото с едно бяло килимче до леглото. Единственият цвят бяха двата меча на шкафа пред спалнята, без телевизор, компютър, добре, че телефонът му се виждаше на нощното шкафче, трябваше да му признае, че поне гардеробът и шкафчетата бяха кафяви. Около мечовете имаше навит венец от цветя, което й напомни за Хаваите, сигурно беше от там. Но преди пръстите й да ги докосва ръката му я дръпна: - Бързо излизаш от банята – заключи тя - 8 минути и половина – взе ръката й по нежно в твоята – може ли да не ги пипаш. - Как бих могла, господин самурай щеше да ми отреже ръката. - Самурай – вдигна вежда той, пое си пое рязко дъх и й подаде венеца – ето нищо необикновено - Винаги ли държиш такъв гердан тук. - Когато мога, двама почит към учителя и към предците. Моят сенсей беше японец,  - А ти не си ли? - Не, точно, аз съм хапа, така наричат на Хаваите деца от смесени бракове, майка ми е тамошна, баща ми японец.- Това обяснява лудостта – засмя се тя, пое дъх и добави – и липсата на чувство за хумор - О, госпожа професор по психология, която май не е завършила или поне ако беше, нямаше  да продава дрога - Не беше дрога… - Но води до пристрастяване - заяви той - О, и заядлив. Вие сте чудесен човек, самурай Майкъл Кимура!  -Теса! Наведе се към раницата си и извади от несесера й четка за коса:- Албена- Моля?- Това ми е името. Българското име..- И ти си хапа, значи…. – каза той – вярно си Тереса Албена Майкълс, забравяш чел съм ти досието.Последва пауза: - Знаеш ли защо са те кръстили така? - Е, поне не се казвам като захват в джуу джицуЗахват на ръката, прави се като противникът стисне с бедра ръката и опъне лакътя болезнено.Също захват  за предаване в джиу джицу и джудо, получил името си от джудиста Масахико Кимура, съвпадение с името на главния герой