Лятото в разгара си

Лятото в разгара си кара колело,

на гърба му ризата трепка. Всичко пари,

и като забравен сутринта котлон

нажежено слънцето плаши със пожари.

Жегата озъбена съска и звъни,

и засъхват жабите в локвите изпити.

Като срамежливи бременни жени

свеждат слънчогледите тежките си пити.

Ще се гмурне в сенките, за да се разхлажда,

шепа джанки кисели ще си набере

лятото жадувано, пламнало от жажда -

непосилно хубаво, в повече добре.