Омръзна ми от празни хора, уморих се все отвън да чакам. Чорапите ми - мокри на простора, прокиснаха от празни обещания. Зад заключени врати най-често няма никой, а отключените - мъчно се отварят. И идва време, болно от очаквания, а сълзите ни (макар изсъхнали) остават. Главата от съмненията натежава и можеш само залезите да получиш, но всеки също изгревите заслужава и чудя се дали изобщо ще се
Published on August 27, 2016 23:26