Приказка, поръсена със захар

От жега слънцето припада

във блясък, мараня и дим.

По скалата на шоколада

е време да се разтопим.

По скалата на сладоледа

е време да се разтечем

на локви лепкави и бледи

от мляко, захар и бадем.

И само дългите завеси,

и само хладното легло

спасяват бялата принцеса

в трептящото й облекло.

Сладкарско, ароматно лято

от мента, лед, вода и бриз

й сипва бавно хладината

в прозрачен кукленски сервиз.

Приижда сън, но кой заспива,

ако от жега се топи?

Едва-едва шумят, сънливи,

сребристи сънени липи.

Принцеса мека, уморена,

със цвят на роза, с меден дъх,

прегръща лятото зелено

върху легло от влажен мъх.