Стъкленият меч и няколко рaзбити сърце

ИК СиелаПреводач: Деница Райкова Втората книга на Виктория Айвярд е вече прочетена и от мен, купих си я същия ден, когато изгледах поредния Х-мен и смея да кажа, че връзката е очарователно забавна. Всъщност не всеки ще я приеме така, това си е моето лично книгоусешане. Заедно с малките намеци за „училището за чудаци на Мер” или за нейната малка армия, няма как да не ме направят върл читател,  Самата Айвярд е добре напреднала с писането като втората част се усеща надграждане, най-вече психологическо, не е идеализиран, а по-скоро реалистичен образ на главната героиня при цялата фантастична обстановка. Тя е стъклен меч, но стъклото е по-крехко от желязото. Може би всичко вървеше малко шеметно и докато се усетя свърши битка след битка, но и Мер, която научава истинската цена на промяната с много кръв и жертви, дори иска живота, който познава и който по своему би бил безличен и безсмислен. Образът й не е на типичния войн като на Кал и това малко не ми хареса, образите на Шейд, Килорн и Кал са ни спестени, но се надявам в следващата книга, когато ще има и друго повествование да я повече от Кал (за Шейд, уви, вече е късно). Идеите, които се прокрадват, че човек трудно се променя, и въпреки кървавите революции накрая нещо малко се променя, а всички антиутопии ни учат точно на това. Страшничко, а? Когато хората със сили, са малко са супергерои, когато са повече, са подтисници. Много неочаквано поднесено беше, че в стара пълна със хора със способности се появяват изненадващи и по-силни образи. Интересни сблъсъци през цялото време. Определено вече е една от авторките, които ще следя , млада, талантлива, пък и даже симпатична.Корицата контрастира с предишната този път изцяло в черно, и разбира се, преводът на Деница Райкова правят книгата чудесно поднесена  на български език. 

Гери Йо