Мъдростта на зелената амеба

Велина МинковаИК Колибри
По принцип не обичам книги за социализЪма в целия му блясък, така заразило повечето български автори, даже мисля, го изтърсих на авторката (без да знам, че това  е тя, но и да знаех,май нямаше да ме спре), но точно тази книга си я бях набелязала отдавна, заради присъствието на Северна Корея. Всичко източно трябва да се прочете, независимо от какъв ъгъл, а  когато разбрах, че е вече познавам авторската, която е точно толкова забавна колкото главната си героиня, сe разтопих от радост.Страшно интересно ми беше да видя смяната на режима с през очите на една тийнейджърка преходът в страната ни, който идва, тъкмо когато в едно момиче идва преходът от дете към жена, първата любов, опознаването на една доста различна култура. За разлика от другите избрани за международния лагер, Александра знае езици, тя е доста интелигентно и будно дете, което може да оцелее навсякъде и през всичко, може би освен в отличие по биологията, заради неналичната в учебниците зелена амеба.Заинтригува ме, защото аз така и не станах никога пионерче (а баба ме готвеше за такова), режимът не издържа толкова, а сигурно ми се е ходело на такъв лагер, даже сигурно съм се влюбила в някой от там, че сега сърцето все към Изток ме праща. Е, в лагера нямаше никакви бойни изкуства и там пишат със собствена азбука, не с йероглифи, но няма нищо – подробности. Важното е забавният стил и приключенията на момичетата. Много бързо се чете книгата и се чудиш, защо няма повече.А заглавието, то само по себе си е едно хайку (знам,че е японско, вие пък!) Просто с това заглавие синопсис не ти трябва. Коя е тази зелена амеба, кой е тоя молив, какъв е тоя режим лишен от смисъл като предишните две. Какво идва след това, още по-безсмислен такъв. Защото още сме като зелени амеби стискащи молива на собственото си безсмислие.  Но нека не го гледаме от лошата страна, нека се посмеем и замислим и да полетим с Александра към братска КНДР.
Гери Йо